Припаднала от смях

Очарована и зашеметена! Това са най-точните думи, които ме описват след като изгледах постановката на студентите от НБУ, "33 припадъка". Не можех да повярвам, че колеги, две, три години по-големи от мен изиграха постановката перфектно, като истински професионалисти. Но защо като? За мен те бяха такива, макар и само с университетски стаж в театралното изкуство. Да си призная, ако не бях записала курса по актьорско майсторство, може би нямаше дори и да си помисля да посетя студентска постановка в театъра на НБУ. Свързвах театъра на университета в коледните прартита на департамент Масови комуникации, но не и с изкуство. Оказа се, че аз съм била в заблуда. Нов Български има страхотни преподаватели в департамент Театър и страхотни студенти.
Ще ви запозная с формалната информация на постановката,a после ще опиша подробно впечатленията си от това пленяващо събитие. "33 припадъка" е постановка по А.П. Чехов. Режисьор на спектакъла е преподавателката от Нов Български Университет, доц. Ева Волицер. Сценограф е Ирина Магдалинова, а за анимацията отговаря Николай Иванов. Не на последно място искам да отбележа чудеските, млади и талантливи студенти, без които постановката нямаше да съществува и да бележи такива главозамайващи успехи. Ето ги и тях - Георги Георгиев, ИвелинаИлиева, Марин Маринов, Атанас Монов, Яна Галинова,Мирослав Филков, Асен Караниколов, Борис Вълков, Силвана Василева, Мира Фидьова.
Koмедиите в спектакъла "33 припадъка" са три - Мечка, Предложение и Юбилей. Три чудесно подбрани и  забавни, каращи публиката да се смее непрестанно.   И в трите малки комедии хуморът, иронията и сатирата към персонажите и ситуациите е бляскав.  Основният спор, който героите на Чехов страстно водят е за качествата  на мъжа и  жената, за ниви, имоти и кучета, настойчиво и хитро се опитват да измъкнат дребни облаги,  заместват  истинските  с мними  ценности, напълно забравили, че житейското време изтича, че човешката близост е по ценна от техния  инат, че  копнежът  за близост, която им се изплъзва ги разболява. Те буквално припадат  и въпреки това почти до края не отстъпват от  мизерните си мании за собствена стойност и криворазбрана гордост.Спектакълът кара и нас, публиката да се замислим кое е важно в живота, какви ценности ръководят живота ни и кои са важните неща в него. Завладяващ сюжет, докосващ душите и сърцата ни.
Първата комедия е Мечката. В нея красивата вдовицата Попова и стройният, хубавец помешчикът Смирнов се срещат в къщата на дамата. Сблъскват се в забавен, но ожесточен спор за любовта. Кой е по-верен и постоянен – мъжът или жената. Диалогът е динамичен и смешен. В увлечението си за надмощие един над друг те се предизвикват на дуел, но не с фатален край. Както всички комедии, така и тази завършва с щастлив край. Двамата герой след всички спорове се влюбват и с шеметно колебание напред- назад предизвикано от горещото привличане един към друг се събират.
В комедията Предложение на преден план излизат гордостта, инатът и копнежът за истинка любов,която не е обвита в материалност. Героите ни разсмиват с дребнавите страсти. Наталия Степановна и г-н Ломов, които вместо да намерят общ език и път, страстно спорят за собственост на ниви и качества на ловни кучета. Диалогът, които водят е остър, карат се постоянно. Героите са забравили, не нивите и кучетата са най-важното нещо в живота. Не осъзнават, че житейското време изтича, че човешката близост и добрите отношения са много по ценна от техния инат. Копнежът за близост, който изпитват, им се изплъзва и дори ги разболява. Наталия и Ломов буквално припадат, Ломов се чувства зле и въпреки това почти до края не отстъпват от мизерните си мании за собствена стойност и криворазбрана гордост.
Като че ли Юбилей е най –смешната и сатирична малка комедия, която към финала наистина ни накара да припаднем от стола си от смях. Гениално написна, с полифонично звучене на музикален квартет. Юбилей има хумористичен поглед към качества като хитрост, угодничеството , aгресивната посредственост, плиткоумие и мистификациите. Героите със страст играят през цялото време и за мен тази комедия е бляскав финал на целия спектакъл.

Доц. Ева Волицер успява да изгради забавна  и динамична  постановка, в която младите актьори въздействат  със хумора и  умението си да коментират абсурдността на персонажите си. Спектакълът  предизвиква  бурен смях, но  и съчувствие към ограниченото и мизерно съществуване.  Гениалността на великия драматург Чехов, изключително съвременното звучене на  текста , непресекващия  хумор , както и  заразителната игра на младите актьори  създават спектакъл с днешен пулс и ритъм.  Не случайно режисьорът избира  джаз  за музикалното звучене в спектакъла.Като за финал ис
крено и най-сърдечно ви препоръчвам да гледате спектакъла "33 припадъка". Невероятна игра, сюжет, които отразява съвременното положение на повечето хора и незабравими емоции, които ще изпитате докато гледате.