Неизбежното зло

Днес рекламите са навсякъде, заемат голямо място в нашия живот и изцяло са се сраснали с ежедневието ни. Те са една магическа система, в която материалните неща имат огромна власт върху нас хората. На ден близо три, четири хиляди реклами минават през погледа ни. Виждаме ги на улицата, в метрото, по билбордове, в интернет, във вестниците и списанията или пък по автобусите. Дори с пускането на телевизора, тези афиши ни „бомбардират” и отвличат вниманието ни. Ще подкрепя това мое твърдение с героя Мистър Пропър и вълшебният му препарат за чистене, който ликвидира мърсотията само с едно щракване на пръстите. Да не забравя и леля Мария с незаменимия й Бонукс, или пък подскачащите пингвини, които нямат търпение да си хапнат новия Киндер. Мислейки си , че ги игнорираме, рекламите малко или много влияят на психиката ни. Те са като опиат, който промива мозъците ни.

Неизбежно зло ли са рекламите? Неизбежни са, защото са навсякъде, а дали са зло?

 Няма спор, че има реклами , които манипулират изключително добре публиката, а продуктът не си заслужава. Преди да създадат рекламата, рекламните специалисти се съветват с психолози, за да могат най-добре да омаят потребителите. И забелязали ли сте как по-често рекламите отразяват не начина, по който хората действат, а как мечтаят?! Влияят на емоциите ни, изграждат мечтите ни за по-добър живот. В рамките на 50,60 секунди превръщат желанията ни за приключенията, любов, семейство, коли, имоти, в реалност. Всички наши желания рекламистите създават чрез света на стоките. Иронията е, че рекламите някак си прогонват смислените човешки взаимоотношения с други – измислени. Заместват истинското с материалното.

Та неизбежно зло ли са рекламите? Може ли тази пропаганда да „изпива” мозъците ни? Отговорът, драги читатели, е  в самите нас. Защото никой не ни задължава и не ни притиска да купуваме, да теглим кредити или да си поръчаме чисто нов мерцедес. С  лети джанти 19 и кожен салон.  

Право на защита или право на информация

Сигурно сте гледали рекламата с Криско, който взима „на заем” колата на едно момиче в мола с думите : ”Реших малко да покарам твоята кола, както ти теглиш парчетата ми безплатно от интернет. ”. Или пък рекламата с Асен Блатечки, който бърка и яде от  хладилника на непознат , а когато стопанинът го хваща, Блатечки казва: „Хапвам си от храната ти,да! А ти как свали новия ми филм безплатно?”. И двете реклами са обединени в една кампания – Fairplay. Целта на кампанията Fairplay е да защити законното право на всеки, който създава интелектуални продукти, да ги разпространява по начин, по който сам прецени, включително в интернет пространството.

Законно право, да! В България съществува закон за авторските права. Още в момента на създаване на произведението, било то песен, филм, книга и др. възниква и  авторското право. То се закриля за определен срок от време. Съществуват и идеи за „вечна“ закрила на авторските права, но те нямат широко разпространение на практика в законодателствата на държавите.  

Авторите имат абсолютното право на защита от закона, но защо ние да нямаме право на информация? Нали живеем в един глобален свят, които позволява да достигнем до желаната информация без проблеми. Опитах  се за момент да се поставя на мястото на някой автор и в съзнанието ми изникна една случка от четвърти клас. Много обичах да пиша стихотворения. Римите постоянно се „разхождаха” в главата ми. Един ден в час по български имахме произволна писмена работа и аз създадох моето произведение, което се казваше „Тук - там”. След като госпожата връщаше вече проверените работи най-гордо каза на момчето, което седеше до мен :”Браво на Викторе, не знаех че можеш да пишеш толкова весели стихотворения. Твоето „Тук - там” заслужава 6 +.” Аз се почувствах ужасно, излязох и плаках много. Той беше откраднал моят труд, но нямаш право на защита, бях в училище. Но когато писахме самостоятелните работи, Виктор имаше право на информация, на моята информация. Затова смятам, че ощетените творци заслужават своето авторско право, а нарушителите трябва да бъдат глобявани.

Проблемът с нарушаването на авторските права се превърна в гореща тема на международно ниво, най- вече нарушаването в интернет. Теглим песни, филми, книги без никой да ни ограничава. Ученици и студенти постоянно преписват от Pomagalo или други такива сайтове. Но така не губи ли всеки от нас своята уникалност? Гледаме всичко да стане по бързия и лесен начин, а не със собствен труд.

Много ме обнадеждава фактът, че все повече неправителствените организации  и институции се обединяват с цел да регламентират и защитят правата на творците в днешното глобално общество без граници. В България проблемът е още по-сериозен, тъй като голяма част от гражданите не осъзнават, че използването на съдържание с нерегламентирани авторски права ощетява както създателите на съвременно българско изкуство, така и всички, които създават тези интелектуални продукти.

Жалкото обаче е, че въпреки закона за авторските права, в българското и европейското право, на практика няма механизми, които да гарантират, че създаването на културните ценности ще бъде защитено от кражба, нищо не е гарантирано на сто процента.

Решението на проблема, според мен, е във всеки един от нас. То се крие в уважението към труда на хората, работещи в сферата на изкуството, в спазването на законите, в желанието да подкрепим създаването на все повече и по-ценни произведения. Не на последно място дискусията се свързва с уважението към самите нас и правото ни да се забавляваме с музика, филми, снимки и текст с високо качество и на достъпна цена. Надявам се все повече хора да мислят като мен и никога да не изпадат в ситуация като моята от четвърти клас, със стихотворението „Тук - там”.

Франция няма да допусне България и Румъния в Шенген

Денят 13 април 2005 г. е паметен.  Демократична България най-после е присъединена към  Европейския съюз. За добро или зло е факт. Следващата стъпка е да влезем в Шенген, членките на ЕС да отворят обятията си(границите), но въпросът е кога ще стане или дали изобщо е постижимо. Проблем със сигурност има. Ами решение?

Макар Европейската комисия да твърди, че България и Румъния са напълно готови за Шенгенско пространство, Франция е силно против.  Това заяви френският външен министър Манюел Валс.

Има ирония тъй като през 2011 г. именно Франция предлага българската и румънските държави да станат част от Шенгенската зона , но двустранно -  първо въздушните и морски граници и след това сухопътните. Факт е, че страната ни най-вече изпълнява всички условия за строг контрол на въздушните граници. Проблемът според френския министър идва от това, че границите не се охраняват добре и че не са предприети необходими мерки срещу миграцията и то главно на роми. Предградията на големите фрески градове са населени с ламаринени бараки и каравани, тънещи в мърсотия, а обитателите, роми от български и румънски произход, застрашават сигурността на френските граждани. Данни на гранична полиция показват, че 80% от екстрадираните българи от Франция са именно от ромски произход.  Министър Валс коментира, че и след Нова година приемането на България няма да се обсъжда на дневен ред.

Освен с ромите, Франция има проблем и с престъпни организации свързани с Балканите, главно с България и Румъния. А това води и до нарастване на престъпността и безредиците във френската държава.

Държавите основателки на Шенген като Германия, Холандия, Люксембург и други също са против  допускането на двете членки ,въпреки предложението и подкрепата на Европейската комисия.  Затова според румънския премиер Виктор Понта и според президента Росен Плевнелиев става въпрос за чиста вътрешна политика.  „Великите” държави само отлагат умишлено, като си измислят дребни причини. Но е факт, че и управляващите партии и в България и в Румъния са социалистически,а това определено е от значение.

Бежанците у нас са фактор допринасят за несъгласието за приемане. Слабата гранична охрана позволява допускането на хиляди хора от изток да влизат в държавата. Но при тези бежански вълни самите ние няма нужда от Шенген.  България ще се превърне в огромен бежански лагер, ще идват още и още сирийци, които биват подпомагани с държавни, материални помощи. И какво? Бългаските граждани ще гладуват още повече, ще се , ксенофобията ще нарасне.

За да бъдем пълноправни членове на ЕС и да влезем в Шенгенската зона трябва да заприличаме повече на държави като Франция, Германия. Да се доближаваме и по стандарт и по култура. Преходът от комунизъм към демокрация и до ден днешен е процес. В следствие на този преход българските  митничари се хранеха от лидерите на организираната престъпност или н.нар. мутри. Ганичната полиция вместо да брани границата, пропускаше китайски и турски ментета на прочути марки, нелегални влакови композиции с гориво за Югославия, трафикът на хора се засили. Вълната емигранти в началото на 2000 година нарасна драстично. Умн

ите решиха да за втората дупка на кавала, някъде навън, пред това да мизерстват в мърсотията на родината си. Кръгът се затвори, мутрите станаха членове на българския елит, граничната ни полиция уж се затегна, но ментетата по старому продължиха да текат през границите, с малка разлика, този път направо към обединена Европа.  Та със такова „славно” минало как да ни повярват „великите” европейци? Изграждането на положителен имидж и изчистването от тъмното минало ще е дълъг процес – „пътят е страшен, но славен”.

Какво е P ²?

П ², но не като част от математическо уравнение. С математиката в училище изобщо не се разбирах, не че днес нещо се е променило.  Уравнения, дроби, паралелепипеди, триъгълници-СКУКА!  Но тъй като предметът имаше почетно място в дипломата, трябваше да се постарая или по-точно- да зубря. Наизустяваш решенията, преписваш- едни такива типично ученически трикове. Не я харесвах тази математика, просто не ми идваше отвътре. Не съм от хората, които обичат и се примиряват да правят нещо на сила. Завърших средно образование и дойде време за нещо ново, различно, по-интересно –университетът.

П ² като част от бъдещето ми. Кандидат номер едно в листа със специалностите, на НБУ, беше правото. Родители, баби, дядовци, роднини, всички гледаха на мен и си ме представяха вече като квалифициран адвокат мачкащ всичко по пътя си, без загубено дело. Дааа, но това беше само в техните представи и... мечти. Аз някак си не го чувствах вече. Когато чуех думата „право” в съзнанието ми изникваше нещо различно. Кафета от сутрин до вечер, забързано ежедневие, тичане на токчета и тесен сив костюм, с чанта през рамо и лаптоп в ръка.  Бюро,отрупано в разпилени листа и папки, чл. , алинеи, закони. Скучен адвокатски хумор! Исках да следвам мисълта на Конфуций - „Намери си работа, което харесваш, за да не ти се налага да работиш цял живот.” Да се вслушам в него или в „очакващите”, хората около мен. Вървейки по коридора на Нов Български Университет, за да попълня някои документи за приема, пред мен падна огромен лист А3, на който пишеше с големи букви – ДЕПАРТАМЕНТ МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ. Наведох се да го вдгидна и зачетох цялата информация за департамента и специалностите, които включва. ПР!  И така, мислейки само за него се качих на втория етаж, 213 стая и ПР-а измести правото от първото място. НЕ сгреших!

Другото П се появи тази година, когато записах майнер „Международна политика”. Интересно, подвеждащо, властващо нещо е това политиката.  Има свои собствени правила, очистен морал(не винаги). За жалост в човешката природа са конкуренцията и борбата за власт, и моралът в повечето време им отстъпва. Политиката е изкуство. Със силата на това изкуство, човек може да „рисува” нови, по-добри структури на управление.  Изкуство, което управлява държави,  влияе на различни по мислене хора, стреми се за борба и власт. Или казано най-обобщаващо -  изкуство на възможностите.

П ² - ПР и политика. Еднакви стремежи, еднакви подходи.  Двете се припокриват и най-важното – изучавам ги с удоволствие и любознателност. Съветът ми е да промените начина, по който гледате на света около вас. Не се страхувайте и не се ограничавайте. Правилният избор е вашият! Неудовлетворението и недоволството няма да доведат до нищо хубаво. Когато сме неудовлетворени седим закотвени на едно място, а просперитет, никакъв.

Аз продължавам да решавам единствената „математическа задача”, която знам П². Ами вие?