ПР и корпоративна комуникация

Живеем в демократичен и глобален свят,в който комуникациите са кардинални.  Сблъскваме се с  комуникация  като междуличностна, масова, медийна, корпоративна. Днес  модерното общество е изправено пред различни предизвикателства. Откриват  се нови и нови хоризонти, които освен, че помагат за израстване и усъвършенстване на модерния Аз,  могат да предизвикат сблъсък между човешките ценностни системи. Последствията със сигурност могат да са промяна на обществените отношения, промяна в поведението на публиките и кризисни ситуации. За да се избегне всичко изброено се налага разглеждане на модерните комуникации в рамките на корпоративността.

Във време на глобализъм корпоративността е от огромно значение, тъй като нейната материализация се осъществява чрез различните видове комуникационни модели. Корпоративността на модерните обществените комуникации главно се базират върху политическа основа.

Корпоративност и комуникация. Двете заедно играят ключова роля в обществения живот. За да се приеме една компания от публиките, от служителите и инвеститорите й е нужна модерна форма на комуникация, която е приложима във всички сфери, а именно корпоративната комуникация. Защо? Защото  целта на всяка организация е да фигурира на топ място в различните обществени области като политика, бизнес, икономика, култура, уеб пространство и др.

Корпоративната комуникация е модерна форма, спомагаща за ефективно управление на обществените процеси. Определя се от предмета, обекта и субекта към когото е насочена. За да се превърнат в реалност всички идеи и цели на компанията им е нужен комуникационен отдел. И тук идва ролята на ПР в корпоративната комуникация.

ПР е мениджърска функция, спомагаща за изграждане и поддържане на взаимно изгодни отношения между организацията и публиките, довеждащи до успех или провал.  Ето защо е от голямо значение за успешната корпоративна комуникация. ПР практиците изследват и определят комуникацията на организациите. Грижат се за вътрешните и външните комуникации. Вътрешната се базира на отношенията в самата компания, между отделите и служителите в тях.  За съжаление големите компании, виртуалните организации и дигиталната комуникация работят срещу психологическото сближаване. Ще подкрепя това твърдение с  един пример. Компанията Zappos, онлайн фирма за продажба на обувки, е намерила начини да се справи с изолацията.  Служителите на тази компания работят в отворени офиси, без вътрешни стени и така се опознават и поддържат приятна, работна атмосфера. Zappos  дори организира задочно запознанство на служителите, които работят в отдалечени части на света.  След като някой служител на компанията набере името и паролата си в компютърната система, на екрана излиза произволно избрана снимка и биография на колега от компанията. За са успешни външните комуникации като връзки с медии и други комуникационни канали,  ПР специалистите създават корпоративен блог, създават и поддържат социални профили, рекламни брошури и др.

В началото споменах за кризисните ситуации. Когато има проява на такъв вид ситуация, корпоративната комуникация има за цел да формира условия за стабилизиране на обществената среда, т.е. пред  ПР практиците се появява едно предизвикателство, изискващо бързо и адекватно решение. Най-голямата грешка, която могат да допуснат ПР-ите  е мълчанието или изказвания като „Без коментар”. Затова е най-добре да се действа като се овладее информационния поток, отправят се точни и ясни послания и да се покаже чувствителност. Спазят ли се тези златни правила, значи ПР специалиста е отличен комуникатор.

Положителният имидж и репутацията също са част от корпоративна комуникация. Те са едни от най-важните активи, крепящи една компания. Не са само критичен фактор, когато се появят кризисни ситуации, ами оказват влияние и върху редица жизненоважни бизнес цели като:

·          Доверие от страна на клиентите,  К оректно отношение към бизнес партньорите,осигуряване на подкрепа от институциите, привличане и задържане на качествени служители и консенсус -  за да е успешно споразумението и двете страни трябва да имат изгода.

Ще разгледам някои от петте цели по отделно.

Доверието довежда до ефективна комуникация сред  участниците в нея. Обикновено то се изгражда върху основата на еднакви принципи и норми между организациите и клиентите. Подходящ пример за това е сайта Amazon. Онлайн поръчките се смятат за рисковани от повечето хора в България. Ако си поръчаме обувки или дрехи, не винаги можем да улучим размера или да се преценим как изглеждат на живо. Затова Amazon предлага услугата да приема обратно поръчките, за да подмени покупката или да върне парите на клиентите си. И така фирмата гласува доверие и е на едно от първите места в света по използване.

Чрез изградено и поддържано доверие,участниците в комуникационния процес  могат да постигнат консенсус. Постигането му води до гарантирана положителна комуникация и за легитимирането на участниците в комуникационния процес. В големите корпорации ПР практиците осъзнават, че в повечето решения трябва да се постига консенсус между двете страни. Спор може да възникне не само във външните корпоративни комуникации, ами и вътре в самата корпорация. Затова ако изникне недоразумение трябва да се постигне съгласие с всички отдели на организацията, участващи в решението.

Коректното отношение към бизнес партньорите е жизнено важно за компаниите. Тези носят печалбите и дългогодишните добри отношения, спомагащи за оцеляването на фирмата. Ако се отнасяте с уважение към партньорите си, ще получите същото от тяхна страна и така и двете страни ще имат изгода и работата ще тече лесно и гладко.

Ядрото на корпоративната комуникация е адекватната информационна среда. Този тип среда се разглежда като разсъжденията и научните търсения се ограничат в рамките на обществени области. Отново е нужна помощта на ПР, защото практиците най-добре анализират обществените реакции. Постигат го чрез анализи на статистики, проучвания, слухове сред служителите, новини в медиите и др. След цялата информация за ПР и корпоративната комуникация изводът е, че не могат един без друг. В заключение може да се каже, че целите и задачите на корпоративните комуникации са ориентиране според разбирането за установяването на правила и норми. В този смисъл за да е успешна корпоративната комуникация е нужен ПР.

Неизбежното зло

Днес рекламите са навсякъде, заемат голямо място в нашия живот и изцяло са се сраснали с ежедневието ни. Те са една магическа система, в която материалните неща имат огромна власт върху нас хората. На ден близо три, четири хиляди реклами минават през погледа ни. Виждаме ги на улицата, в метрото, по билбордове, в интернет, във вестниците и списанията или пък по автобусите. Дори с пускането на телевизора, тези афиши ни „бомбардират” и отвличат вниманието ни. Ще подкрепя това мое твърдение с героя Мистър Пропър и вълшебният му препарат за чистене, който ликвидира мърсотията само с едно щракване на пръстите. Да не забравя и леля Мария с незаменимия й Бонукс, или пък подскачащите пингвини, които нямат търпение да си хапнат новия Киндер. Мислейки си , че ги игнорираме, рекламите малко или много влияят на психиката ни. Те са като опиат, който промива мозъците ни.

Неизбежно зло ли са рекламите? Неизбежни са, защото са навсякъде, а дали са зло?

 Няма спор, че има реклами , които манипулират изключително добре публиката, а продуктът не си заслужава. Преди да създадат рекламата, рекламните специалисти се съветват с психолози, за да могат най-добре да омаят потребителите. И забелязали ли сте как по-често рекламите отразяват не начина, по който хората действат, а как мечтаят?! Влияят на емоциите ни, изграждат мечтите ни за по-добър живот. В рамките на 50,60 секунди превръщат желанията ни за приключенията, любов, семейство, коли, имоти, в реалност. Всички наши желания рекламистите създават чрез света на стоките. Иронията е, че рекламите някак си прогонват смислените човешки взаимоотношения с други – измислени. Заместват истинското с материалното.

Та неизбежно зло ли са рекламите? Може ли тази пропаганда да „изпива” мозъците ни? Отговорът, драги читатели, е  в самите нас. Защото никой не ни задължава и не ни притиска да купуваме, да теглим кредити или да си поръчаме чисто нов мерцедес. С  лети джанти 19 и кожен салон.  

Право на защита или право на информация

Сигурно сте гледали рекламата с Криско, който взима „на заем” колата на едно момиче в мола с думите : ”Реших малко да покарам твоята кола, както ти теглиш парчетата ми безплатно от интернет. ”. Или пък рекламата с Асен Блатечки, който бърка и яде от  хладилника на непознат , а когато стопанинът го хваща, Блатечки казва: „Хапвам си от храната ти,да! А ти как свали новия ми филм безплатно?”. И двете реклами са обединени в една кампания – Fairplay. Целта на кампанията Fairplay е да защити законното право на всеки, който създава интелектуални продукти, да ги разпространява по начин, по който сам прецени, включително в интернет пространството.

Законно право, да! В България съществува закон за авторските права. Още в момента на създаване на произведението, било то песен, филм, книга и др. възниква и  авторското право. То се закриля за определен срок от време. Съществуват и идеи за „вечна“ закрила на авторските права, но те нямат широко разпространение на практика в законодателствата на държавите.  

Авторите имат абсолютното право на защита от закона, но защо ние да нямаме право на информация? Нали живеем в един глобален свят, които позволява да достигнем до желаната информация без проблеми. Опитах  се за момент да се поставя на мястото на някой автор и в съзнанието ми изникна една случка от четвърти клас. Много обичах да пиша стихотворения. Римите постоянно се „разхождаха” в главата ми. Един ден в час по български имахме произволна писмена работа и аз създадох моето произведение, което се казваше „Тук - там”. След като госпожата връщаше вече проверените работи най-гордо каза на момчето, което седеше до мен :”Браво на Викторе, не знаех че можеш да пишеш толкова весели стихотворения. Твоето „Тук - там” заслужава 6 +.” Аз се почувствах ужасно, излязох и плаках много. Той беше откраднал моят труд, но нямаш право на защита, бях в училище. Но когато писахме самостоятелните работи, Виктор имаше право на информация, на моята информация. Затова смятам, че ощетените творци заслужават своето авторско право, а нарушителите трябва да бъдат глобявани.

Проблемът с нарушаването на авторските права се превърна в гореща тема на международно ниво, най- вече нарушаването в интернет. Теглим песни, филми, книги без никой да ни ограничава. Ученици и студенти постоянно преписват от Pomagalo или други такива сайтове. Но така не губи ли всеки от нас своята уникалност? Гледаме всичко да стане по бързия и лесен начин, а не със собствен труд.

Много ме обнадеждава фактът, че все повече неправителствените организации  и институции се обединяват с цел да регламентират и защитят правата на творците в днешното глобално общество без граници. В България проблемът е още по-сериозен, тъй като голяма част от гражданите не осъзнават, че използването на съдържание с нерегламентирани авторски права ощетява както създателите на съвременно българско изкуство, така и всички, които създават тези интелектуални продукти.

Жалкото обаче е, че въпреки закона за авторските права, в българското и европейското право, на практика няма механизми, които да гарантират, че създаването на културните ценности ще бъде защитено от кражба, нищо не е гарантирано на сто процента.

Решението на проблема, според мен, е във всеки един от нас. То се крие в уважението към труда на хората, работещи в сферата на изкуството, в спазването на законите, в желанието да подкрепим създаването на все повече и по-ценни произведения. Не на последно място дискусията се свързва с уважението към самите нас и правото ни да се забавляваме с музика, филми, снимки и текст с високо качество и на достъпна цена. Надявам се все повече хора да мислят като мен и никога да не изпадат в ситуация като моята от четвърти клас, със стихотворението „Тук - там”.

Франция няма да допусне България и Румъния в Шенген

Денят 13 април 2005 г. е паметен.  Демократична България най-после е присъединена към  Европейския съюз. За добро или зло е факт. Следващата стъпка е да влезем в Шенген, членките на ЕС да отворят обятията си(границите), но въпросът е кога ще стане или дали изобщо е постижимо. Проблем със сигурност има. Ами решение?

Макар Европейската комисия да твърди, че България и Румъния са напълно готови за Шенгенско пространство, Франция е силно против.  Това заяви френският външен министър Манюел Валс.

Има ирония тъй като през 2011 г. именно Франция предлага българската и румънските държави да станат част от Шенгенската зона , но двустранно -  първо въздушните и морски граници и след това сухопътните. Факт е, че страната ни най-вече изпълнява всички условия за строг контрол на въздушните граници. Проблемът според френския министър идва от това, че границите не се охраняват добре и че не са предприети необходими мерки срещу миграцията и то главно на роми. Предградията на големите фрески градове са населени с ламаринени бараки и каравани, тънещи в мърсотия, а обитателите, роми от български и румънски произход, застрашават сигурността на френските граждани. Данни на гранична полиция показват, че 80% от екстрадираните българи от Франция са именно от ромски произход.  Министър Валс коментира, че и след Нова година приемането на България няма да се обсъжда на дневен ред.

Освен с ромите, Франция има проблем и с престъпни организации свързани с Балканите, главно с България и Румъния. А това води и до нарастване на престъпността и безредиците във френската държава.

Държавите основателки на Шенген като Германия, Холандия, Люксембург и други също са против  допускането на двете членки ,въпреки предложението и подкрепата на Европейската комисия.  Затова според румънския премиер Виктор Понта и според президента Росен Плевнелиев става въпрос за чиста вътрешна политика.  „Великите” държави само отлагат умишлено, като си измислят дребни причини. Но е факт, че и управляващите партии и в България и в Румъния са социалистически,а това определено е от значение.

Бежанците у нас са фактор допринасят за несъгласието за приемане. Слабата гранична охрана позволява допускането на хиляди хора от изток да влизат в държавата. Но при тези бежански вълни самите ние няма нужда от Шенген.  България ще се превърне в огромен бежански лагер, ще идват още и още сирийци, които биват подпомагани с държавни, материални помощи. И какво? Бългаските граждани ще гладуват още повече, ще се , ксенофобията ще нарасне.

За да бъдем пълноправни членове на ЕС и да влезем в Шенгенската зона трябва да заприличаме повече на държави като Франция, Германия. Да се доближаваме и по стандарт и по култура. Преходът от комунизъм към демокрация и до ден днешен е процес. В следствие на този преход българските  митничари се хранеха от лидерите на организираната престъпност или н.нар. мутри. Ганичната полиция вместо да брани границата, пропускаше китайски и турски ментета на прочути марки, нелегални влакови композиции с гориво за Югославия, трафикът на хора се засили. Вълната емигранти в началото на 2000 година нарасна драстично. Умн

ите решиха да за втората дупка на кавала, някъде навън, пред това да мизерстват в мърсотията на родината си. Кръгът се затвори, мутрите станаха членове на българския елит, граничната ни полиция уж се затегна, но ментетата по старому продължиха да текат през границите, с малка разлика, този път направо към обединена Европа.  Та със такова „славно” минало как да ни повярват „великите” европейци? Изграждането на положителен имидж и изчистването от тъмното минало ще е дълъг процес – „пътят е страшен, но славен”.

Какво е P ²?

П ², но не като част от математическо уравнение. С математиката в училище изобщо не се разбирах, не че днес нещо се е променило.  Уравнения, дроби, паралелепипеди, триъгълници-СКУКА!  Но тъй като предметът имаше почетно място в дипломата, трябваше да се постарая или по-точно- да зубря. Наизустяваш решенията, преписваш- едни такива типично ученически трикове. Не я харесвах тази математика, просто не ми идваше отвътре. Не съм от хората, които обичат и се примиряват да правят нещо на сила. Завърших средно образование и дойде време за нещо ново, различно, по-интересно –университетът.

П ² като част от бъдещето ми. Кандидат номер едно в листа със специалностите, на НБУ, беше правото. Родители, баби, дядовци, роднини, всички гледаха на мен и си ме представяха вече като квалифициран адвокат мачкащ всичко по пътя си, без загубено дело. Дааа, но това беше само в техните представи и... мечти. Аз някак си не го чувствах вече. Когато чуех думата „право” в съзнанието ми изникваше нещо различно. Кафета от сутрин до вечер, забързано ежедневие, тичане на токчета и тесен сив костюм, с чанта през рамо и лаптоп в ръка.  Бюро,отрупано в разпилени листа и папки, чл. , алинеи, закони. Скучен адвокатски хумор! Исках да следвам мисълта на Конфуций - „Намери си работа, което харесваш, за да не ти се налага да работиш цял живот.” Да се вслушам в него или в „очакващите”, хората около мен. Вървейки по коридора на Нов Български Университет, за да попълня някои документи за приема, пред мен падна огромен лист А3, на който пишеше с големи букви – ДЕПАРТАМЕНТ МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ. Наведох се да го вдгидна и зачетох цялата информация за департамента и специалностите, които включва. ПР!  И така, мислейки само за него се качих на втория етаж, 213 стая и ПР-а измести правото от първото място. НЕ сгреших!

Другото П се появи тази година, когато записах майнер „Международна политика”. Интересно, подвеждащо, властващо нещо е това политиката.  Има свои собствени правила, очистен морал(не винаги). За жалост в човешката природа са конкуренцията и борбата за власт, и моралът в повечето време им отстъпва. Политиката е изкуство. Със силата на това изкуство, човек може да „рисува” нови, по-добри структури на управление.  Изкуство, което управлява държави,  влияе на различни по мислене хора, стреми се за борба и власт. Или казано най-обобщаващо -  изкуство на възможностите.

П ² - ПР и политика. Еднакви стремежи, еднакви подходи.  Двете се припокриват и най-важното – изучавам ги с удоволствие и любознателност. Съветът ми е да промените начина, по който гледате на света около вас. Не се страхувайте и не се ограничавайте. Правилният избор е вашият! Неудовлетворението и недоволството няма да доведат до нищо хубаво. Когато сме неудовлетворени седим закотвени на едно място, а просперитет, никакъв.

Аз продължавам да решавам единствената „математическа задача”, която знам П². Ами вие?