Денят 13 април 2005 г. е паметен. Демократична България най-после е
присъединена към Европейския съюз. За
добро или зло е факт. Следващата стъпка е да влезем в Шенген, членките на ЕС да
отворят обятията си(границите), но въпросът е кога ще стане или дали изобщо е
постижимо. Проблем със сигурност има. Ами решение?
Макар Европейската комисия да твърди, че България и Румъния
са напълно готови за Шенгенско пространство, Франция е силно против. Това заяви френският външен министър Манюел
Валс.
Има ирония тъй като през 2011 г. именно Франция предлага българската
и румънските държави да станат част от Шенгенската зона , но двустранно - първо въздушните и морски граници и след това
сухопътните. Факт е, че страната ни най-вече изпълнява всички условия за строг
контрол на въздушните граници. Проблемът според френския министър идва от това,
че границите не се охраняват добре и че не са предприети необходими мерки
срещу миграцията и то главно на роми. Предградията на големите фрески градове
са населени с ламаринени бараки и каравани, тънещи в мърсотия, а обитателите,
роми от български и румънски произход, застрашават сигурността на френските
граждани. Данни на гранична полиция показват, че 80% от екстрадираните българи от
Франция са именно от ромски произход.
Министър Валс коментира, че и след Нова година приемането на България
няма да се обсъжда на дневен ред.
Освен с ромите, Франция има проблем и с престъпни организации
свързани с Балканите, главно с България и Румъния. А това води и до нарастване
на престъпността и безредиците във френската държава.
Държавите основателки на Шенген като Германия, Холандия,
Люксембург и други също са против допускането
на двете членки ,въпреки предложението и подкрепата на Европейската комисия. Затова според румънския премиер Виктор Понта и
според президента Росен Плевнелиев става въпрос за чиста вътрешна политика. „Великите” държави само отлагат умишлено, като
си измислят дребни причини. Но е факт, че и управляващите партии и в България и
в Румъния са социалистически,а това определено е от значение.
Бежанците у нас са фактор допринасят за несъгласието за
приемане. Слабата гранична охрана позволява допускането на хиляди хора от изток
да влизат в държавата. Но при тези бежански вълни самите ние няма нужда от
Шенген. България ще се превърне в
огромен бежански лагер, ще идват още и още сирийци, които биват подпомагани с
държавни, материални помощи. И какво? Бългаските граждани ще гладуват още
повече, ще се , ксенофобията ще нарасне.
За да бъдем пълноправни членове на ЕС и да влезем в
Шенгенската зона трябва да заприличаме повече на държави като Франция,
Германия. Да се доближаваме и по стандарт и по култура. Преходът от комунизъм
към демокрация и до ден днешен е процес. В следствие на този преход
българските митничари се хранеха от
лидерите на организираната престъпност или н.нар. мутри. Ганичната полиция
вместо да брани границата, пропускаше китайски и турски ментета на прочути
марки, нелегални влакови композиции с гориво за Югославия, трафикът на хора се
засили. Вълната емигранти в началото на 2000 година нарасна драстично. Умн
ите решиха да за втората дупка на кавала, някъде навън, пред това да мизерстват в мърсотията на родината си. Кръгът се затвори, мутрите станаха членове на българския елит, граничната ни полиция уж се затегна, но ментетата по старому продължиха да текат през границите, с малка разлика, този път направо към обединена Европа. Та със такова „славно” минало как да ни повярват „великите” европейци? Изграждането на положителен имидж и изчистването от тъмното минало ще е дълъг процес – „пътят е страшен, но славен”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар