Право на защита или право на информация

Сигурно сте гледали рекламата с Криско, който взима „на заем” колата на едно момиче в мола с думите : ”Реших малко да покарам твоята кола, както ти теглиш парчетата ми безплатно от интернет. ”. Или пък рекламата с Асен Блатечки, който бърка и яде от  хладилника на непознат , а когато стопанинът го хваща, Блатечки казва: „Хапвам си от храната ти,да! А ти как свали новия ми филм безплатно?”. И двете реклами са обединени в една кампания – Fairplay. Целта на кампанията Fairplay е да защити законното право на всеки, който създава интелектуални продукти, да ги разпространява по начин, по който сам прецени, включително в интернет пространството.

Законно право, да! В България съществува закон за авторските права. Още в момента на създаване на произведението, било то песен, филм, книга и др. възниква и  авторското право. То се закриля за определен срок от време. Съществуват и идеи за „вечна“ закрила на авторските права, но те нямат широко разпространение на практика в законодателствата на държавите.  

Авторите имат абсолютното право на защита от закона, но защо ние да нямаме право на информация? Нали живеем в един глобален свят, които позволява да достигнем до желаната информация без проблеми. Опитах  се за момент да се поставя на мястото на някой автор и в съзнанието ми изникна една случка от четвърти клас. Много обичах да пиша стихотворения. Римите постоянно се „разхождаха” в главата ми. Един ден в час по български имахме произволна писмена работа и аз създадох моето произведение, което се казваше „Тук - там”. След като госпожата връщаше вече проверените работи най-гордо каза на момчето, което седеше до мен :”Браво на Викторе, не знаех че можеш да пишеш толкова весели стихотворения. Твоето „Тук - там” заслужава 6 +.” Аз се почувствах ужасно, излязох и плаках много. Той беше откраднал моят труд, но нямаш право на защита, бях в училище. Но когато писахме самостоятелните работи, Виктор имаше право на информация, на моята информация. Затова смятам, че ощетените творци заслужават своето авторско право, а нарушителите трябва да бъдат глобявани.

Проблемът с нарушаването на авторските права се превърна в гореща тема на международно ниво, най- вече нарушаването в интернет. Теглим песни, филми, книги без никой да ни ограничава. Ученици и студенти постоянно преписват от Pomagalo или други такива сайтове. Но така не губи ли всеки от нас своята уникалност? Гледаме всичко да стане по бързия и лесен начин, а не със собствен труд.

Много ме обнадеждава фактът, че все повече неправителствените организации  и институции се обединяват с цел да регламентират и защитят правата на творците в днешното глобално общество без граници. В България проблемът е още по-сериозен, тъй като голяма част от гражданите не осъзнават, че използването на съдържание с нерегламентирани авторски права ощетява както създателите на съвременно българско изкуство, така и всички, които създават тези интелектуални продукти.

Жалкото обаче е, че въпреки закона за авторските права, в българското и европейското право, на практика няма механизми, които да гарантират, че създаването на културните ценности ще бъде защитено от кражба, нищо не е гарантирано на сто процента.

Решението на проблема, според мен, е във всеки един от нас. То се крие в уважението към труда на хората, работещи в сферата на изкуството, в спазването на законите, в желанието да подкрепим създаването на все повече и по-ценни произведения. Не на последно място дискусията се свързва с уважението към самите нас и правото ни да се забавляваме с музика, филми, снимки и текст с високо качество и на достъпна цена. Надявам се все повече хора да мислят като мен и никога да не изпадат в ситуация като моята от четвърти клас, със стихотворението „Тук - там”.