Какво е P ²?

П ², но не като част от математическо уравнение. С математиката в училище изобщо не се разбирах, не че днес нещо се е променило.  Уравнения, дроби, паралелепипеди, триъгълници-СКУКА!  Но тъй като предметът имаше почетно място в дипломата, трябваше да се постарая или по-точно- да зубря. Наизустяваш решенията, преписваш- едни такива типично ученически трикове. Не я харесвах тази математика, просто не ми идваше отвътре. Не съм от хората, които обичат и се примиряват да правят нещо на сила. Завърших средно образование и дойде време за нещо ново, различно, по-интересно –университетът.

П ² като част от бъдещето ми. Кандидат номер едно в листа със специалностите, на НБУ, беше правото. Родители, баби, дядовци, роднини, всички гледаха на мен и си ме представяха вече като квалифициран адвокат мачкащ всичко по пътя си, без загубено дело. Дааа, но това беше само в техните представи и... мечти. Аз някак си не го чувствах вече. Когато чуех думата „право” в съзнанието ми изникваше нещо различно. Кафета от сутрин до вечер, забързано ежедневие, тичане на токчета и тесен сив костюм, с чанта през рамо и лаптоп в ръка.  Бюро,отрупано в разпилени листа и папки, чл. , алинеи, закони. Скучен адвокатски хумор! Исках да следвам мисълта на Конфуций - „Намери си работа, което харесваш, за да не ти се налага да работиш цял живот.” Да се вслушам в него или в „очакващите”, хората около мен. Вървейки по коридора на Нов Български Университет, за да попълня някои документи за приема, пред мен падна огромен лист А3, на който пишеше с големи букви – ДЕПАРТАМЕНТ МАСОВИ КОМУНИКАЦИИ. Наведох се да го вдгидна и зачетох цялата информация за департамента и специалностите, които включва. ПР!  И така, мислейки само за него се качих на втория етаж, 213 стая и ПР-а измести правото от първото място. НЕ сгреших!

Другото П се появи тази година, когато записах майнер „Международна политика”. Интересно, подвеждащо, властващо нещо е това политиката.  Има свои собствени правила, очистен морал(не винаги). За жалост в човешката природа са конкуренцията и борбата за власт, и моралът в повечето време им отстъпва. Политиката е изкуство. Със силата на това изкуство, човек може да „рисува” нови, по-добри структури на управление.  Изкуство, което управлява държави,  влияе на различни по мислене хора, стреми се за борба и власт. Или казано най-обобщаващо -  изкуство на възможностите.

П ² - ПР и политика. Еднакви стремежи, еднакви подходи.  Двете се припокриват и най-важното – изучавам ги с удоволствие и любознателност. Съветът ми е да промените начина, по който гледате на света около вас. Не се страхувайте и не се ограничавайте. Правилният избор е вашият! Неудовлетворението и недоволството няма да доведат до нищо хубаво. Когато сме неудовлетворени седим закотвени на едно място, а просперитет, никакъв.

Аз продължавам да решавам единствената „математическа задача”, която знам П². Ами вие?